Премини към основното съдържание

Писмо до Пати от нейния рехабилитатор

Скъпа моя Пати,

Когато те видях за първи път

определено не знаех, че ще станеш толкова значима част от моя живот и че ще те обикна толкова силно. Бях стъписана от това, че ти се правеше на куче през по-голямата част от деня. В тези двe години не беше лесно нито за теб, нито за мен. Но и двете стигнахме отвъд своите мечти и очаквания.

Ти се научи

да стоиш мирно на своето столче и да подражаваш на големите ученици. Започна да пишеш макар и криво чертички и кръгчета, които после се превърнаха в букви, които ти разпознаваше. Често те сънувах как ми говориш. Разказваше ми неща, които те вълнуват и те развеселяват. Нито за миг не спрях да вярвам в теб и в това, което можеш да постигнеш.

Едва не се разплаках,

когато каза за първи път думичката „мама“. Карах те да я произнасяш отново и отново, ръкоплясках ти всеки път, а ти всеки път се усмихваше доволно. Няма да забравя никога този момент. Сега, когато познаваш голяма част от буквите и можеш сама да си пишеш името, вярвам още по-силно в теб! Знаеш толкова много жестове, правиш смело изречения, дори разказваш кратки истории. Познаваш и числата до 9, а от няколко седмици се учиш да събираш. Все още е трудно, но и двете с теб не сме очаквали да е лесно.

Аз научих от теб,

че няма невъзможни неща, стига да имаш силна вяра, както и че обичта винаги ти се отблагодарява, рано или късно. Ти за мен си едно истинско чудо. Обичам те, Пати!

 

С обич: Дари, твоят слухово-речеви рехабилитатор, 2015 г.

 

ПП. Писмото е написано по повод заминаването на Пати и семейството ѝ да живеят в чужбина.

 

 

Партньори

yanikabg.com