Събитието „Яника“ в моя живот

„Яника” влезе в живота ми неочаквано. След две години майчинство, което бях отдала на детето си, а също и на подготовка да продължа професионалния си път.

Разбрах за Център за деца с увреден слух „Яника” случайно.

Не знам защо, но света на глухите винаги е представлявал интерес за мен и по-конкретно жестовия език. Преди години се бях наела да търся сериозно такъв курс, но без успех. И ето, разбрах от мои приятели, че има курс в Център „Яника”. Не бях чувала за това място. Веднага се обадих и се записах. Искам да уточня, че не съм свързвала курса с нищо професионално. Просто реших, че курсът по жестов език е от тези неща, които човек прави за себе си (особено по време на карантината-майчинство).

Самият курс беше много интересен, полезен и забавен за мен. Запознах се и с екипа на Център „Яника”. Всеки сподели малко от своята история и защо е там . Аз разказах, че съм в търсене и така дойде предложението. Хареса ми, че беше неангажиращо. Нещо от сорта на „ако искаш ела да видиш какво правим тук”.

След няколко седмици реших да „видя какво правят там”.

Първоначално наблюдавах работата с малките деца, а после се качих на втория етаж при големите. И… след известно време поех групата на учениците! Тогава усетих истинския работен процес. Работата с децата е много изморителна, но и много вдъхновяваща. В началото се чудих – как издържат тези хора. Макар че съм педагог по образование и имам опит с деца, явно не си бях давала сметка за естеството на работата.

Както казах – изморително е, но след кратко време усетих сладкото чувство – вечер, когато се прибереш и започнеш да мислиш за всяко дете по отделно, и за всяка ситуация, в която си попаднал през деня, и да се чудиш как можеш да подпомогнеш повече децата. И когато дойдат първите прегръдки… някое дете се отпусне и с първичната си искреност те прегърне от нищото.

Но нека не се отнасям и да стигна до същинската част на това, за което искам да разкажа –

Негово Величество Екипа.

Сигурно ще звучи банално, раболепно, сервилно, но държа да кажа това, което мисля. Не съм срещала хора като семейство Димитрови. Те са истински професионалисти и много добри и сърдечни хора. А момичетата, които работят там, са мечтаните колеги. Компетентността и отдадеността, с която работят е възхитителна.

В семейството (така го наричам, понеже те са като такова един за друг) на „Яника” се чувства сплотеност, закрила и любов. Любов към работата, към децата и техните семейства, към рехабилитаторите.

Професионализмът и уютът в „Яника”

посрещнаха и моето дете.

Сутрин оставям най-скъпото си в група „Работилничка за навици“ при колегите и се запътвам към училищната занималня. През цялото време съм спокойна, работя без да се тревожа за детето си.

Аз и моето семейство се гордеем, че работя в Център за деца с увреден слух „Яника” и детето ми я посещава. „Яника” сама по себе си е голям учител за мен в много аспекти. Не съм от хората, които вярват в духовното и обясняват събития от живота си като съдба и карма, но срещата ми с „Яника” приемам точно като такова събитие.

Сибила Каишева има бакалавърска степен по специалност "Педагогика" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Предстои й да завърши магистърската програма "Педагогика на девиантното поведение". Тя e учител в училищната занималня в Център за деца с увреден слух "Яника". Помага на децата да разберат и усвоят това, което са пропуснали в училище поради слуховия си дефицит, както и да си напишат домашните.