Да имаш брат или сестра е богатство.
Това е все едно да имаш суперсила, без да осъзнаваш, че имаш такава.
Тази суперсила се състои в това да се разбираш с човека до теб само с поглед, без думи.
Да успяваш да покажеш какво чувстваш само с един знак.
Да разбираш, без да питаш.
Да казваш, без да говориш.
Това е светът на братята и сестрите.
Това е светът на Калоян Симеонов - Коки и Теодор Симеонов - Тео.
Братя, които се разбират, без да говорят.
Разликата е, че в техния свят всеки поглед и всеки знак е много по-важен от думите.
Коки е на четири и половина години, а Тео на две. Родени са в семейство на глухи родители. И двамата братя имат загуба на слуха и носят слухови апарати. В техния свят суперсилата да разбираш без думи е най-важна и те я притежават. Но тази сила губи значението си, когато се изправят срещу хора, които не я притежават и не могат да ги разберат. Коки и Тео се разбират помежду си, разбират и родителите си, но срещнат ли човек, който няма слухови проблеми, изпитват трудност при комуникация. Ето защо те посещават Образователен център „Яника“. В него те успяват да се научат да общуват с хора, които нямат тяхната суперсила. Марина Тодорова, слухово-речеви терапевт, всяка седмица работи индивидуално с братята.
Марина казва за тях следното:
„Слуховите апарати носят изключително много информация на Коки, с тях той чува чудесно и непрестанно задава въпроси за нещата, които го заобикалят. Иска да знае всичко за всеки… Забелязва всяка промяна и се интересува от всяка причинно-следствена връзка. С него общувам както със собственото си дете, нямам притеснение кое е разбрал и кое не. Но това не беше така, когато той за първи път започна да посещава Център „Яника“.
Той чуваше добре от самото начало, но отказваше да говори.
Слушаше внимателно, сякаш искаше да запомни всеки звук, всеки нюанс на речта, преди да се осмели да каже нещо. Искаше да изучи и попие езика вътре в себе си, за да е сигурен, че няма да обърка нещо, когато започне да го използва. Шансовете му за развитие бяха и продължават да бъдат огромни, защото чува добре с апаратите си. Има прекрасно говореща майка и баща, с когото детето се разбира чрез жестов език. Той се намираше в златната среда - чува, благодарение на апаратите си, слуша говор и знае да използва жест. Но въпреки това Коки отказваше да говори. Развитието му започна да се случва добре, след като половин година изчаквах да се отпусне.
Сякаш изпитваше търпението ми и проверяваше дали ще се откажа, преди той да проговори.
Когато спечелих доверието му, развитието потръгна изключително бързо. Коки е любопитен за света. Иска да знае, иска да учи. Всичко привлича вниманието му. С него работим с игри и цветове по време на терапия, защото те му въздействат. Коки, като един истински млад мъж, най-много от всичко обаче обича игрите с коли. Чрез тях той е способен да изучи всичко в рамките на един час. Калоян вече има огромен напредък. Разбира всичко, което му казвам, отговаря, създава свързани и ясни изречения. Коки вече е герой в своя свят.
Тео, от своя страна, има значително по-голяма загуба на слух. Не чува добре, но много иска да общува.
Имитира брат си, имитира звуците, които чува,
повтаря думи и владее езика на знаците. Тео е целеустремен, макар и да е само на две. Той умее да се концентрира и показва завидни резултати на слуховата работа. Тео идва винаги с голямо желание на индивидуалните работи и от него очаквам също толкова големи успехи, колкото е постигнал и неговия по-голям брат.“
Благодарение на ежеседмичните си индивидуални часове в Образователен център за деца с увреден слух „Яника“ и работата с рехабилитатор Марина Тодорова, Коки и Тео навлизат все по-уверено в света на чуващите. Това им дава огромното предимство да управляват живота си в два различни свята. Единият – този на тишината и знаците, в който те използват своята суперсила да говорят и да се разбират без думи, и другият – в който могат свободно да общуват с другите и да играят с останалите деца.
