Skip to main content

Слухово-речевите рехабилитатори неформално

МАРИНА ТОДОРОВА

Слухово-речев рехабилитатор на група „Работилничка за навици“

(Първа подготвителна за деца до 3 г.)

 

Опиши себе си с детска песен.

М. Т. Балонче хвърковато,

аз каня те с поклон. 

Ела да си играем

на нашия балкон. (Песента „Балонче хвърковато“)

Тази песен ме кара да мечтая, да рисувам мисловни картини и без причина да се смея със сина си. Изпълнена е с надежда, топли чувства и диалог – точно такава е и моята професия.

Марина Тодорова (снимка)

Ако с твоята група деца си в абсолютно празна стая само с купчина камъни, какви игри би измислила?

М. Т. Слухов гнозис – на всяко дете подавам различни звуци, без да ги вижда – пляскане с ръце, почукване с камъни, потропване с крак по пода. Детето поставя камъчето до ухото си, за да насочи слуховото си внимание и когато чуе звук трябва да го пусне в определена купчинка. Игра за развитието на фината моторика – пред децата начертавам с камъче прави и кривообразни линии и те трябва да взимат по няколко камъчета и да ги подреждат върху линията (без да излизат, в правилна последователност). Или пък игра за развитие на речта – водещият „рисува“ предмети от камъчетата (напр. слънце, цвете, топка) и децата учат техните наименования, като по този начин развиват импресивната и експресивната си реч.

Опиши занятието, в което нещата са вървели съвсем обратно на твоите планове.

М. Т. В едно от първите ми групови занятия си бях подготвила план, цел на занятието, игри за съответната възраст и всичко необходимо за един идеален час. В групата ми обаче дойде едно дете, което беше на 2 години и за първи път участваше в слухово-речева рехабилитация. То сякаш реши да ми докаже, че понякога и най-добрият план с децата не е достатъчно добър, като се скри под масата и не излезе от там половин час. Цялата тази ситуация се разигра пред тогавашния ми ментор и родителите на детето. В този момент се научих, че един специалист трябва винаги да има едно на ум и да умее да импровизира във всяка ситуация.

Опиши занятието, което винаги ще помниш

М. Т. То е от практическия ми държавен изпит. Трябваше да имам индивидуален час с дете на 2,5 години, за което жестовия език беше майчин. Аз бях много притеснена, а детето почти не ме познаваше. Тогава същият този юнак ме погледна и започна да говори с жест. Точните му „думи“ бяха: „Не се притеснявай, знам, че днес имаш изпит. Мама ми каза да отговоря на всичките ти въпроси. Ще кажа всичко, което знам.“ От този момент разбрах, че няма значение какво изразно средство използва човек – важно е да има грижа за останалите, да се чувства разбран и да разбира, да бъде спокоен и щастлив от общуването. Освен това ситуацията води до още един извод и той е, че децата са най-мъдрите учители.

Какъв съвет най-често даваш на родителите?

М. Т. Приемайте децата си такива каквито са, обичайте ги, не ги сравнявайте с другите и се гордейте  с постиженията им.

Марина Тодорова е магистър по специална педагогика. Работи с деца със слухови нарушения от девет години. 

 

ПЕТЯ ХРИСТОВА

Слухово-речев рехабилитатор на група „Приказливци“

(Втора подготвителна за деца между 3 и 5 г.)

 

Петя Христова (снимка)

Опиши себе си с детска песен.

П. Х. С усмивка слънчев е деня
и дъждът и бурята ще си отидат
Сподели усмивката сега..
 и за тебе 100 усмивки ще пристигнат. 
(Песента „Усмивка“)

Ако с твоята група деца си в празна стая с купчина еднакви камъни какви игри би измислила?

П. Х. С децата сядаме в кръг на пода.  Започвам да им задавам различни въпроси: „Кажи ми един цвят? Кажи ми животно, което дава мляко? А колко са крака на кучето?“. За всеки отговор получават по един камък, после заедно ще преброим кой колко камъчета е събрал. Може да играем за слухово внимание. Правилата са лесни - трябва да се слуша внимателно, ще казвам много звукове -  И,О,С, Ш, М, А, когато  детето  чуе звук А искам да ми даде един камък. Всички деца участват и заедно правим картина от камъните. Подреждайки ги, може да получим трева, небе, слънце, къща, дърво.  В играта може да се включат и по-големи деца, те ще „изписват“ различни бувки или цифри.

Опиши занятието, в което нещата са вървели съвсем обратно на твоите планове.

П. Х. Когато работиш с деца, не знаеш какво да очакваш, а това колко е голяма групата почти няма значение. Може децата да са 10 и да успееш да ги въвлечеш в игри и общи занимания или да са 5 и да не свършите планираните дейности за деня. Нещата не винаги вървят по план и се налага голяма доза импровизация, на момента да реагираш.

Опиши занятието, което винаги ще помниш

П. Х. По време на държавната ми практика имаше едно дете Мони. С него трябваше около 40 мин. да „работим“. Докато  се провежда  занятието  академичният наставник ни наблюдаваше и накрая каза „Сякаш гледах как две деца си играят“. Играта е едно много сериозно нещо!

Какъв съвет най-често даваш на родителите?

П. Х. Съветвам ги да общуват много с децата си, да говорят с тях, да прекарват времето си активно вкъщи с общи игри, дейности като четене на книги или дори домакинските занимания. Трябва много търпение от страна на родителя, но няма по-хубаво от времето, прекарано заедно.

Петя Христова е бакалавър по логопедия и магистър по слухово-речева рехабилитация след кохлеарна имплантация. Работила е с деца със СОП, а от пет години  - с деца със слухови нарушения. 

 

НИКОЛ ДИМИТРОВА

Слухово-речев рехабилитатор на група „Любознайковци“

(Предучилищна група)

 

Никол Димитрова (снимка)

Опиши себе си с детска песен.

Н. Д. Ало, ало Слънчице,

моля, покажи се!

На децата, Слънчице,

топло усмихни се.  (Песента "Ало, ало, Слънчице")

Ако с твоята група деца си в празна стая с купчина еднакви камъни какви игри би измислила?

Н. Д. Ще играем на сортиране - по големина, по форма, по цвят. Ще строим кула - от най-голямо към най-малко. Ще имаме слухова работа - например "Дай ми 4 камъчета - три големи и едно малко. Какво ми даде?"

Опиши занятието, в което нещата са вървели съвсем обратно на твоите планове.

Н. Д. Лято 2018 - слънчево утро в сряда, с групата започваме занимание по развитие на речта, темата е "Професиите". Всичко върви по план и започвам да задавам въпроси на децата, за да видя какво знаят. Стигаме до професията архитект и питам дали някой знае какъв е този човек и какво прави. Шошо вдига ръка, идва при мен и разпалено започва да обяснява на децата, че той не знае какво правят архитектите, но много добре знае какво правят пилотите. И така минава цял час - в приказки, в диалози между самите деца, в смях и истински усмивки. Утрото не мина така, както бях планирала, но пък нямаше как да съм по-доволна от това - децата не спираха да говорят, а аз не спирах да се усмихвам. За финал, разбира се, раздавахме прегръдки и целувки на килограм.

Опиши занятието, което винаги ще помниш

Н. Д. В началото на лятото започнах да работя индивидуално с Цвети - дете със синдром на Даун и със слухов дефицит. В едно от занятията учихме звук и буква А. С произношението нямахме проблем, но когато дойде ред на писането нещата бяха по-различни. Започнахме двамата заедно - аз му държах ръката и пишехме буквата, преминахме на писане по пунктир и накрая беше ред за изпълняване на задачата самостоятелно. Аз започнах да го окуражавам и да го насърчавам, защото знаех, че може да се справи, но в момента, в който хвана молива, Цвети започна да рисува кръгчета. За него усмивката означава, че се е справил добре, но аз не се усмихвах и това не му хареса. Започна да се старае повече, направи още няколко кръгчета и ме погледна. Аз все още не се усмихвах. Той започна да плаче, а аз се почувствах ужасно заради факта, че съм го разплакала и че не съм се усмихнала дори леко, просто за кураж. Прегърнах го и започнах да го успокоявам, накрая му казах, че се е справил отлично и че се гордея с него. И тогава, все още със сълзи на очи, той хвана молива и написа буква А. Истинска, правилна и прекрасна буква А. Написана напълно самостоятелно. И разбира се, моите очи също се напълниха със сълзи. Плаках, смях се, прегръщах го, виках и скачах от радост. Тази емоция и чувствата, които изпитах няма как да забравя.

Какъв съвет най-често даваш на родителите?

Н. Д. Работете вкъщи с децата си, говорете и играйте с тях и ги гушкайте непрекъснато. Преди всичко, те имат нужда от любов.

Никол Димитрова ще се дипломира през 2019 г. като логопед. По време на цялото си следване тя работи с деца - в детска градина, езиков център, в Център "Яника". 

 

ТАНЯ ИВАНОВА

Слухово-речев рехабилитатор на група „Многознайковци“

(Училищна занималня)

 

Таня Иванова (снимка)

Опиши себе си с детска песен.

Т. И. Мила, моя мамо,

сладка и добричка.

Как да кажа мамо

колко те обичам. (Песента „Мила моя мамо“)

Ако с твоята група деца си в празна стая с купчина еднакви камъни какви игри би измислила?

Т. И. Отборни - дама; състезание за най-висока кула от камъчета; фигури от камъчета - всеки отбор прави половин фигура, а друг я довършва.

ПП. Статията е написана през 2018 г. В момента екипът може да е променен.  

Опиши занятието, в което нещата са вървели съвсем обратно на твоите планове.

Т. И.  Много често се случва - децата винаги могат да изненадат и в процеса на работа да се появят по-подходящи хрумки за съответния момент. За мен инстинкта в работата е изключително важен, заедно с вслушването в децата.

Опиши занятието, което винаги ще помниш

Т. И. Когато работех като ресурсен учител, подпомагах ученик по математика в 7 клас. Стигнахме до задача, която не успях да реша. Замислих се преди колко години съм бил с 7 клас... Споделих с детето, а то ме погледна и каза да не се притеснявам, понеже съм била в този клас доста отдавна и било нормално да забравя. Много се смяхме.

Какъв съвет най-често даваш на родителите?

Т. И. На родителите най-често казвам да не забравят, че са преди всичко родители - да обичат децата такива, каквито са, да им се радват и гордеят с тях. И да им го показват.

Таня Иванова е слухово-речев рехабилитатор с магистратура по терапия на тежки комуникативни нарушения. Предстои й да защити докторантура. Работи с деца от 11 години. 

ПП. Статията е написана през 2018 г. Възможни са промени в екипа към настоящия момент.

Партньори

yanikabg.com