Ралица Манова, майка на Миро:
Дори в момента, когато виждаш, че детето ти не се обръща по посока на звука, не реагира на шум, свиркане, тропане – пак не ти се вярва, че нещата са такива, каквито ги виждаш!
Мирослав се роди нормално, от безпроблемна бременност, тежеше 3,750 кг. и беше 51 см. Бил е с пълна загуба на слуха, за която разбрахме, когато беше на 8 месеца. Установиха го в ИСУЛ – мрачна, неприветлива болница, която днес мога да опиша като мястото, където сърцето ми се пръсна и отново се събра.
Тъга… Гняв… Болка… Объркване… Това е, което чувстваш доста дълго време.
Започнахме да търсим информация, открихме кохлеарната имплантация във ВМА и проф. Цветков. Разбрах, че има шанс детето ми да чуе майчиния глас, мелодията на цялата природа и света, който ни заобикаля. Срещнахме се и с Таня Димитрова и страхотния ѝ екип в Център „Яника“. Излъчваха надежда, смиреност и същевременно сила и борбеност, че нашето дете ще чува (макар и не по същия начин като нас).
Марина Тодорова, слухово-речев рехабилитатор на Миро:
Миро дойде в Яника на 1,3 г. Той е от онези деца, които са с широко отворени очи - жадни за информация и знание. Започнахме слухово-речева рехабилитация в Първа подготвителна група. Изминаха няколко месеца...
Записала съм си деня, в който каза първите срички. На 11 юли 2016 г. Миро каза "ам", "па-па" на патето и имитира всичко видяно с жест. От този момент той започна да навлиза смело в чуващия свят, да разчита на своя процесор и всеки ден да учи нови неща. Една година по-късно Миро започна да използва изречения, фрази и изрази в ежедневната си реч. Тези резултати ни правят горди като негови рехабилитатори.
През есента на 2017 година го изпратихме в масова детска градина, където той се справя добре, свиква с шума и с динамиката на голямата група.
Развитието на Миро се случи по най-добрия възможен начин. Сега той съчетава масовата детска градина с две посещения в „Яника“ на седмица, като в обучението му е включена и индивидуална рехабилитация. Всеки ден той си тръгва с думите "Обичам те, Мими! Утре пак".
Ралица Манова, майка на Миро:
Днес (2018 г.) Миро е на 3 годинки. Чува с помощта на кохлеарния имплант, говори, брои до 10, усмихва се, пее и танцува. Дете като всяко друго. Глухотата е само диагноза, не присъда. За щастие живеем в бързоразвиващ се свят и това е поправимо. Нашите деца са като всички останали – слънчеви, прекрасни, борбени, с големи сърца и силно вярваме, че ще бъдат добри Хора!
