Проектът "Мечтай, говори и играй в "Яника" подпомага развитието на шест деца със слухови нарушения от отдалечени райони на страната, в които липсват слухово-речеви рехабилитатори.
Той включва 5-дневна интензивна рехабилитация за децата, обучение на родителите и създаване на подпомагащи учебни материали.
Щастливи сме, че сме първите в България, които организират и провеждат интензивна рехабилитация за деца с увреден слух. Разбира се, моделът сме заимствали от чужбина, където това е установена практика. Откъм човешки и финансови ресурси е много по-добре семействата да посещават рехабилитационен център интензивно, отколкото да има пръснати множество центрове в малки градчета.
Проектът е подкрепен финансово от IWC – Международен дамски клуб – София. Благодарим им за това, че припознаха идеята и прегърнаха каузата на глухите деца.
А ето и нашият разказ за четири от петте деца, които през лятото на 2019 г. посетиха Център за деца с увреден слух "Яника" по проекта.
Божидара Тонева, на 3 годинки
По време на едноседмичната си активна рехабилитация, Божидара беше в групата „Работилничка за навици“, където са най-малките ни деца. В началото на седмицата Дари трудно се отделяше от майка си сутрин, но с всеки изминал ден тази задачка ставаше по-лесна за нея.
„Първите два дни повече наблюдаваше занятията, но след това започна активно да се включва в тях. Усмихваше се повече, радваше се и търсеше контакт с децата.“ – това споделя Катерина Димитрова, рехабилитаторът на групата.
Относно постиженията на Дари, можем да кажем категорично, че видяхме прогрес в слуховото развитие. В края на седмицата тя започна да се обръща на вече познати звуци и с чужда помощ успяваше да локализира източника на звучене.
Освен това, благодарение на темите за развитие на речта, които подготвят рехабилитаторите в Център "Яника", Дари натрупа много нови думи в своя пасивен речник, научи се да съотнася предмети по цветове и започна да разпознава някои лепетни форми. Работихме и върху развитието на фината моторика чрез най-различни игри, което беше и нейната любима част от занятията.
Антония Пехливанова, на 5 години
Тони от Златоград е имплантирана едностранно и има слухов апарат на другото ухо. С нея в група „Приказливци“ работеше Петя Христова – логопед и слухово-речев терапевт. Двете се разбираха отлично, което допринесе и за бързото приобщаване на детето в групата.
От наблюденията ни през тази една седмица забелязахме, че Тони е много контактна и социална, непрекъснато търси съмишленици в игрите (и в белите), или пък самата тя се включва в такива. В груповите занимания работехме главно за развитие на речта, трупане на пасивен и активен речник, ограмотяване и работа върху импресивната и експресивната реч.
Седмицата започнахме с проверка на слуховите умения чрез ЛИНГ тест (звук-графема-картина) и чрез силни и тихи звукови стимули, които тя бъркаше, но много лесно изчисти. Продължихме с работа върху разбирането на речта, тъй като Тони изпитва затруднения в тази област. Тя има много добри произносителни умения, но все още не разбира значението на думите, затова и наблегнахме върху тази част от речта.
В социален аспект, в групата упражнявахме запознаване с децата, използване на техните имена в комуникацията и игрите, с цел изграждане на по-добри умения за общуване. Относно математиката можем да отбележим като успех запознаването с цифрите от 1 до 5 и съотнасянето им с техните количествени единици.
„В индивидуалните занятия също обърнахме голямо внимание на разбирането на обектите, защото това е най-трудната част за нея. Подобрихме още повече произносителните умения и повторната реч, автоматизирахме звук М в прави, обратни и интервокални срички, както и в думи. Правихме и много упражнения за развитие на слуховите и социалните умения.“ - споделя от Петя Христова, слухово-речевият рехабилитатор на Тони.
Мартин Недев, на 13 години
Мартин има един кохлеарен имплант и един слухов апарат. С него работихме главно за изграждане на социални умения за общуване с другите деца, за спазване на правилата в групата и за зачитане на авторитети.
В груповите занятия правихме много упражнения за развитие на когнитивните умения – памет за няколко обекта, задържане на вниманието и концентрация, както и за наваксване на учебния материал по български език и математика.
В часовете за индивидуална рехабилитация обърнахме внимание на тембъра, височината и силата на гласа, работихме върху правилно произношение на определени звукове в срички и думи и забелязахме необходимостта от пренастройка на говорния процесор. Упражнявахме четенето на думи и изречения, както и употребата на личните местоимения. Обогатихме представите му за различните категории – мебели, дрехи, плодове, зеленчуци, превозни средства. Броят на думите, използвани в активната реч също нарасна. Слуховата работа ни даде възможност да надградим основните умения и в края на седмицата той вече успешно диференцираше силни/тихи и дълги/къси звукови стимули.
В средата на седмицата успяхме да направим и настройка на процесора – промяната беше от средните към високите честоти, с цел по-добро разбиране на говора. След това в индивидуалните занятия продължихме работата върху изграждането на умения за слушане и разбиране, както и за придобиване на навик за носене на говорния процесор.
Мартин получи и семейна консултация с психолог, който даде добри насоки и съвети за справяне с неговото поведение.
В края на едноседмичната рехабилитационна програма в Център "Яника", Мартин започна все по-често да контактува с децата, да търси одобрението на учителя, да се извинява, когато е необходимо и повече да се съобразява с хората, които са около него.
Алис, на 6 години
Алис е от Варна. Тя посети Център „Яника“ заедно с баба си Галина.
„Отначало ни направи впечатление, че Алис се възползва в максимална степен от кохлеарния си имплант – споделя Таня Димитрова, слухово-речев рехабилитатор и управител на Център „Яника“. – Но когато започнахме да работим с нея установихме, че Алис има пропуски, които впрочем са характерни за всички деца.
Успяхме да изградим и представим на семейството й картина на нивото на нейното развитие и пропуските й. Ако те бъдат наваксани у дома тази година, Алис ще се справя добре следващата година в първи клас в масово училище.“
Най-важни за Алис бяха индивидуалните слухово-речеви рехабилитации, а също и работата в група и логопедичната работа. Индивидуалните рехабилитации дадоха насоки за по-прецизни настройки на импланта.
Например Алис категорично чува „К“ като „Х“, което според Таня Димитрова е въпрос на настройки. В индивидуалните занимания двете работиха още по различни граматични категории – съгласуване по род и число, разказ по серия от картини и други.
Специалистите в Център „Яника“ поставиха основите на ръкописните букви, а Алис знаеше печатните им варианти. Дадоха насоки, за да улеснят четенето на срички.
Цялата седмица Алис посещаваше и предучилищната група на Център „Яника“. Никол Димитрова, рехабилитаторът на групата, споделя:
„Алис остави трудно баба си само първия ден. После бързо привикна с децата и започна да общува с всички. Разбрах, че по цяла вечер разказвала на баба си какво е правила през деня.“
С предучилищната група Алис научи противоположности, които не са очевидни, например пълно-празно, сухо-мокро. Научи също множественото число на думи, които го образуват по-различно, например кон, часовник, прозорец. Алис знаеше да събира, а в „Яника“ разбра и действието изваждане.
Екипът на Център „Яника“ систематизира насоките и препоръките, даде подходящи учебни материали, нагледно показа на бабата на Алис как да работят у дома, за да наваксат пропуските.
А най-радостното за специалистите беше, че в петък Алис не искаше да си тръгне и на думите на баба си, че трябва да хващат влак, тя отговаряше: „Още само пет минути!“.
