Всички знаем, че ако имаш проблеми с едно от сетивата, друго се развива много повече. Затова смятаме, че децата, които имат загуба на слух, виждат много повече. Виждат, разбира се, но не точно като острота на зрението, а като възприемане на повече и по-големи подробности, например.
Но това не се отнася, когато "виждането" е заснемане на кратко клипче. Тогава освен визуални умения си трябват и някои хватки от занаята.
В два кратки урока с режисьора Петя Накова децата получиха първи досег с тайните на киното и заснеха по едно кратко документално клипче.
Темата беше "Моят приятел може". Винаги сме се стремили да насърчаваме децата в оптимистичната гама. И сега - какво наистина могат? А някои неща, които могат, не искат да покажат. Други неща - като четене и смятане - те съвсем не са интересни за камерата.
Какво може едно дете със слухова загуба?
Сред децата имаше глухо дете, слабочуващо дете и деца с кохлеарни импланти. Нашите участници се похвалиха с умението да говорят на жестов език, да се катерят по дървета, да правят физически упражнения, да танцуват балет, да решават сложни математически задачи, да сгъват оригами, да усвояват модерни танцови движения, и колко много, ама много обичат да танцуват!
А как да го заснемат?
Урокът включваше разговор за темата на видеото - герой и умение, и евентуално трудности, които героят преодолява. Имаше и разкадровка - детайли за оригамито, общ план за лицевите опори, предшествана от обяснения за плановете в киното и тяхната роля.
Всяко дете приложи по нещо от урока, и по нещо от себе си.
Божидар нямаше търпение да заснеме сгъването на сцялото оригами. След като го убедихме, че на видеото няма да бъде толкова дълго, той направи хубави детайли от различни страни, акцентира на крайния резултат и тайнствената усмивка на лицето на Роси.
Русалия реши, че хоризонталния формат ще е нейният вариант и намери прекрасна долна гледна точка за лицевите опори на Боби.
Блага взе цяло интервю за танците и емоциите на Миро по време на танцуване и превърна клипчето в урок.
Миро прояви умения в командване, ориентира се да оправи стаята за снимки, и засне танц на цели два табана - общ и по-близък.
Уроците се проведоха като част от проект по Програма "Творчески стипендии", финансирана от Национален фонд "Култура". Творческата стипендия беше дадена на режисьора Петя Накова за създаване на творчески продукт по нейната специалност, а тя, както и всеки стипендиант, трябваше да проведе урок или събитие за хора със специални потребности.
Екипът на Център "Яника" благодари за възможността да участва в този проект!
