Не се плашете от невербалното комуникиране!
Ние осъзнаваме мястото си в семейството и в обществото чрез езика, това е безспорно. Чрез езика дискутираме събития от ежедневието не само на нашето семейство, но и на всички хора по света. Имаме нужда от общуване и изграждане на ползотворни контакти с хората и това става чрез способността да разбираме другите и да бъдем разбрани от тях. Този информационен обмен на практика се осъществява по два начина – вербално (с думи) и невербално (без думи).
Бебетата разбират усмивката на мама
Дори след кратко време, прекарано с децата си, повечето родители успяват безпогрешно да разграничат плач, който означава “гладен съм”, от друг, който означава “боли ме нещо”. Детето го прави така, че да подтикне родителите да предприемат необходимите мерки. Невербалният начин за общуване е надеждният комуникативен инструмент, особено в ранна детска възраст.
Възрастните и бебетата споделят невербални начини за общуване. Бебетата може да не разбират напълно отправените към тях съобщения, но чудесно разбират смръщените вежди на майка си или широката ѝ усмивка. Всяко малко дете обръща внимание на майчините жестове, мимика и движения на тялото, следователно безпогрешно може да различи дали мама е ядосана, щастлива, притеснена, изискваща.
Със слухов апарат или кохлеарен имплант детето със сигурност долавя част от вашия глас, който му носи допълнителна информация за това как се чувствате и какво му казвате. Първоначално то ще откликва на гласа ви невербално – с усмивка, раздвижване, помахване, събиране на пръстите в юмрук – или вербално чрез различни по форма вокални реакции (ааа, гууу и др.), въпреки че не разбира точното значение на думите, които възприема по слухов път.
Препоръка
За да подпомогнете изграждането на умения за комуникация у вашето дете е хубаво да стимулирате всеки вербален или невербален подтик от негова страна чрез подражателни действия. Ако чуете смях, усмихнете се и вие. Ако то пляска с ръчички, пляскайте и вие. Това е изключително полезно, тъй като още от ранна възраст детето разбира, че комуникацията е нещо повече от самостоятелен акт. Комуникацията е споделен процес на обмяна на информация и емоции.
Говорете, но и слушайте
Повечето прохождащи деца използват и реагират на невербални сигнали. Независимо от това, че не използват думи, на бебета им се налага да влизат в контакт с по-големи деца от тях, с възрастни хора, с които взаимодействайки си научават, че в общуването има две страни. Има активни и пасивни, говорещи и слушащи и в процес на общуване човек изпълнява както едната, така и другата роля.
Ето защо една от задачите пред вас е да запознаете детето си с “двойнствения” характер на общуването. Когато говорите или използвате лицева мимика, повечето деца са склонни да влязат в зрителен контакт с вас. В конкретния случай вие сте говорещият, а бебето е слушащият. Когато спрете да говорите или погледнете с въпросително изражение, то може да започне да гука или да се усмихва. В тази ситуация ролите са сменени.
Препоръка
Винаги когато имате възможност влизайте в контакт с детето си чрез двупосочна комуникация. Обръщайте внимание на зрителния контакт, тъй като при слухова загуба е възможно то да не чуе, че му говорите. Затова изчакайте докато сте сигурни, че ви гледа и започнете “разговор”.
Най-ползотворни са моментите, в които децата са вербално активни и си “играят” с отделни звукове. В тези ситуации изчакайте вокалната игра да спре и се опитайте да имитирайте това, на което сте станали свидетели – със същата интонация, продължителност и идентични интонационни паузи.
Трябва да знаете, че ако не обръщате внимание на специфичните комуникативни сигнали на вашето дете, съвсем скоро то ще реши, че не си заслужава да ви гука или да влиза в контакт с вас. Липсата на обратна връзка ще му покаже, че неговото поведение не носи удоволствие на никого.
Как малките деца реагират и си взаимодействат със средата
Бебето слуша, когато:
- Реагира с промяна в поведението си на ваша внезапна гласова реакция, движение или светлина
- Обръща главата си към източника на звук или търси с поглед обекта
- Поглежда към обекта, поставен пред него
- Взима участие, или показва желание за участие в различни събития (дори и да е за кратко време)
Бебето говори, когато:
- Сграбчва предметите, които са пред него (“Аз ще поиграя с това!”)
- Поставя различни предмети в устатата си (“Какво ли е това?”)
- Протяга се в опит да достигне нещо, пълзи към даден предмет или човек (“Искам дядо!”)
- Имитира или изпълнява прости движения с тялото (“Хайде да подскоча!”)
- Плаче или мрънка по различен начин, съобразно това, което желае (“Гладен съм!”)
- Показва задоволство към собственото си гукане и се опитва да си “играе със звуковете” (Ето ме!”)
Обикновено рецептивната реч се развива първа и се изразява в умението ни да възприемаме и разбираме езика на друг човек. Проговарянето или вербалната експресия (експресивната реч) е последващата форма, която е свързана със способностите ни да изразяваме мислите си чрез символите на езика. В тази връзка е важно да запомните, че езикът се развива само, ако съществува необходимост от комуникация! Вие сте тези, които трябва да създадете тази необходимост за вашето дете.
Препоръка
Опитайте се да организирате средата на вашето дете така, че то да може да изразява себе си по различни начини и да желае да влиза в контакт с вас. Не му давайте всичко наготово. Например: посочете му играчка-мече, задръжте я над главата му (но в зрително му поле), назовете я “Виж, това е Мечо. Хубав Мечо!” и изчакайте да видите то как ще я пожелае. Може да се усмихне, може да протегне ръка, може да каже – “ааааааа” или да използва друг начин, за да я получи. Желателно е да записвате неговата реакция, за да сте сигурни, че следващия път, когато станете свидетел на нея, ще може да задоволите комуникативната нужда на вашето бебе. По този начин, детето ви ще разбере, че има смисъл от общуването и че неговата проява е била възнаградена.
