Парадоксално, но истина - част от добрия разговор се състои в слушане, докато мълчите!
Ако се озовете в тази ситуация, кой от трите възможни отговора според вас е най-подходящ за случая?
Детето си е ударило ръката и започва да плаче. Казвате:
- Всъщност не се удари много силно.
- Недей да плачеш! Ще ти мине след малко.
- Ръката наистина много те боли, нали?
Продължете да четете, за да откриете кой е най-подходящия отговор.
Защо е важно активното слушане?
Така вместо да предполагате, че впечатленията ви са верни, ще сте сигурен, че декодирате правилно изпратеното към вас послание. Активното слушане се учи. Не ви учудва, нали? Ако се научите, това ще ви е полезно във всякакви ситуации - не само разговорите с децата, а и тези с партньора, колегите, шефа. Активното слушане е начин да покажете своята загриженост и да отвърнете съответно на отправените към вас емоции. Когато човек спре да съди другите, а вместо това ги слуша активно, междуличностните взаимоотношения неминуемо се подобряват.
Обикновено слушането се възприема за пасивна дейност. Но при активното слушане вие отвръщате с въпроси и изречения, които показват, че наистина сте чули какво ви казва събеседника.
Да се върнем към примера в началото.
С първите два варианта казвате на детето как би трябвало да се чувства или какво би следвало да направи. Третият е най-добрият. С него:
- Насърчавате детето да изрази докрай и напълно свободно емоциите си, което му помага да се отпусне и да бъде по-спокойно и му внушава му усещане за уют и сигурност;
- Проявявате разбиране към проблема и го отразявате огледално посредством, без да му отнемате правото на самостоятелно решение;
- Показвате на детето, че вярвате в способността му да се справи само с възникналите трудности и да избере най-правилния за себе си вариант на изход от създадената ситуация.
Самият факт, че сте го изслушали и сте разбрали чувствата и тревогите му, че сте го приели без критики, неминуемо ще го накара да се настрои по-положително към самия себе си и към вас.
