1. Аз съм дете с аутизъм, но моят аутизъм е само един аспект от характера ми. Той не ме определя като личност. Нито вие, нито аз знаем какво мога. Ако усещам, че според вас не мога да се справя, ще се запитам: Какъв е смисълът да се опитвам?
2. Моите сензорни възприятия са нарушени. Обикновените гледки, звуци, миризми, вкусове, които вие дори не забелязвате, са твърде силни и дори болезнени за мен. Не мога да ги подредя. Може би ви изглеждам дистанциран, но всъщност само искам да се защитя.
3. Трудно е да разбера какво ми казвате. Ако ме викате от другия край на стаята или говорите сложно, няма да ви разбера. Вместо това елате при мен и кажете директно: „Дани, вземи топката. Време е да играем. После ще отидем на обяд.” Това ми казва какво искате да направя и какво предстои да се случи. Сега за мен е много по-лесно да се съобразя.
4. Аз мисля конкретно. Разбирам езика буквално. За мен е много объркващо, ако кажете: „Това е фасулска работа”, когато наоколо няма никакъв фасул. Моля, кажете просто, че нещо е много лесно.
5. Проявете разбиране към мен. Трудно ми е да ви кажа какво искам или да опиша чувствата си. Може да съм гладен, ядосан, уплашен или объркан. Следете езика на тялото ми, за да ме разберете. Възможно е да звуча като “малък професор”. Но това са послания, които съм запомнил от света около мен и не винаги разбирам смисъла им. Просто това ме спасява от трудната ситуация да измисля какво да отговоря.
6. Езикът е много труден за мен. Затова по-добре ми покажете как да правя нещо, вместо да ми обяснявате. И бъдете подготвени да ми показвате много пъти. Многото последователни повторения ми помагат да уча. Нагледният график с картинки е много ценен за мен, за да се справя с ежедневните си задължения. Той ме освобождава от стреса да помня кое след кое следва.
7. Помогнете ми да общувам. Може да изглежда, че не искам да играя с другите деца, но понякога просто не зная как да започна разговор. Ако можете да насърчите другите деца да ме поканят да играем заедно, може да бъда щастлив да се включа. Не зная как да разчитам емоциите на другите. Ще ви бъда благодарен, ако ми показвате как е правилно да отговоря в различни ситуации. Например, ако се смея, когато някой падне от пързалката, не означава, че ми е смешно. Просто не зная каква е правилната реакция. Научете ме да питам “Добре ли си?”
8. Опитайте се да разберете какво отключва моите кризи, избухвания, тръшкания. Те са много по-страшни за мен, отколкото за вас. Кризите се появяват, защото сетивата ми се претоварват. Ако можете да установите каква е причината, може да ги предотвратите. Записвайте си времето, обстановката, хората, дейностите. Може да се появи тенденция в повторенията. Натрапчиво повтарящото се поведение може да е причинено от скрити медицински проблеми. Хранителните алергии, проблемите със съня и със стомаха могат да имат сериозен ефект върху поведението ми.
9. Обичайте ме безусловно. Самите вие не сте изпълнили всички очаквания и надежди, които вашите родители са имали за вас и няма да се чувствате добре, ако това ви се напомня непрекъснато. Аз не съм избрал да имам аутизъм. Без вашата подкрепа, моите шансове да израсна като успешен и самостоятелен човек са минимални. С вашата обич и напътствия, възможностите ми се увеличават многократно.
10. Не забравяйте три думи: Търпение, Търпение, Търпение. Опитайте се да възприемате аутизма ми като способност, а на като недъг. Подминете недостатъците и вижте дарбите ми. Може да имам проблеми с очния контакт или воденето на разговори, но не лъжа, не клюкарствам, не съдя другите. Заради вниманието ми към дребните детайли и възможностите ми за фокусиране върху определена тема, аз бих могъл да съм следващия Айнщайн, Моцарт. Или Ван Гог. Те също са имали аутизъм. Подкрепете ме и бъдете мои приятели. Заедно ще видим колко далече мога да стигна.
Автор: Елън Нотбом
Намери за вас: Марина Тодорова, слухово-речеви терапевт в Център "Яника"
