В Център за деца с увреден слух "Яника" следваме следваме тези правила и ги споделяме с вас от личния си опит.
1. Учителят личност изгражда деца личности
Ние сме моделът за подражание на децата в групата. Фридрих Дистервег е казал, че най-важното явление в училище, най-поучителния предмет, най-живият пример за ученика е самият учител. Затова говорим с децата за нещата извън класната стая. Разказваме им какво обичаме да правим и как сме се преборили с някой проблем. Стремим се да владеем себе си и в най-провокативната ситуация.
2. Без любов няма детски учител
Обичаме децата. Те са беззащитни и имат нужда от нашата искрена и безусловна подкрепа. При нас, в Център „Яника“, моментът на смяна на занятията винаги е удобен за целувка и прегръдка.
3. Уважавайте личността на детето
Един малък пример за това е, че когато разговаряме с детето, се стремим да бъдем на височината на неговите очи. Да, сетихте се – клякаме, за да сме високи колкото детето.
4. Вярвайте в личната мисия на всяко дете и в неговия бъдещ успех. Показвайте по всякакъв начин, че то може да успее.
В Център „Яника“ често казваме „Браво“ и „Ти можеш“. Вярваме в това и виждаме добрите резултати на децата с времето.
5. Гласувайте доверие на децата. Те усещат това и се чувстват значими.
По тази причина от години имаме занятия, в които децата са учители. Те знаят предварително, подготвят се и часът минава великолепно!
6. Делегирайте отговорности
Най-добрия знак за успех за един учител е, когато може спокойно да каже: "Децата вече се справят така, сякаш ме няма." (Мария Монтесори)
7. Изслушвайте и пазете детските тайни
Да изслушаш е по-лесно, отколкото да запазиш тайната. Не наранявайте детето и не губете доверието му, като не уважавате това, което ви е споделило. Това е толкова важно правило за учителите, колкото и за лекарите да пазят тайната на пациента.
8. Установявайте правила, които да създават атмосфера на толерантност, уважение, самодисциплина и справедливост.
Ние сме го направили, и ни се налага честичко да се връщаме към тях. Затова сме си ги сложили като шарени надписи по стените.
9. Оценявайте индивидуалните усилия на всяко дете и промените в неговото развитие.
Не всички се представят толкова добре, колкото отличникът на групата. Но ако детето има напредък в сравнение с предния месец или седмица, отбележете го с подобаващо добра оценка или похвала.
10. Оценявайте различните способности и умения на децата. Не ги сравнявайте. Те са несравними.
Айнщайн е казал: „Всеки е гений. Но ако оценяваш рибата по нейната способност да се катери по дърво, тя ще живее цял живот с убеждението, че е глупава."
11. Създавайте вълнуваща среда за общуване и игри, така че всяко дете да се чувства полезно.
Например в „Яника“, когато искаме да сменим обстановката и да седнем на масички със столчета всяко дете носи и подрежда своето столче. Когато искаме да сме в кръг всеки е свободен да седне до когото иска, а когато сме в свободно занимание – всеки застава в този кът, в който има любими игри.
12. Не сравнявайте братчетата и сестричетата
Ако сте израснали с брат или сестра, вероятно знаете много добре защо.
13. Включвайте всяко дете в дискусията и му предоставяйте свободата да изложи своята гледна точка.
Можете да предразположите децата за това, като седнат в кръг. Подканяйте всеки да вземе участие и посочвайте най-несмелите. Един прост метод е като държите топка и я подхвърляте на всяко дете. Детето, у което е топката, говори.
14. Разказвайте смешни истории
Хуморът предизвиква смях, защото предлага необичайна гледна точка. "Трябва ли винаги да учим децата си с книги? Нека първо да ги научим да гледат към звездите, да се възхищават на слънцето и планините. Нека ги запознаем с дърветата, с пеперудите и цветята. Да събудим у тях възхита и възторг към цвета на живота. Едва тогава те ще се научат да мислят. А щом започнат да мислят, ще започнат да питат. Тогава им дайте книга." (Дейвид Полис)
