Премини към основното съдържание

Алекс: Надеждите дълго бяха само надежди

Намирам се в единия край на стая, близо до мен има няколко деца и никое от тях не се обръща на поканата ми за игра. “Искаш ли да поиграем?" - повтарям въпроса без да назовавам конкретно име. Питането ми е адресирано към едно конкретно дете, което в момента разглежда книжка. Aнгажиран е с тази дейност от няколко минути и не обръща внимание на фоновия шум на другите деца от групата. Въпреки това почти веднага след въпроса вдига глава, оглежда се и казва : "Да!" Оставя книгата. Тръгва.

Алексчето на 5

Драги читателю, нека те запозная с Александър. Ние му казваме Алексчето.

Детството на Алексчето (детето, покачено на дървото) е голямо приключение. От една страна е роден с двустранна невросензорна загуба на слуха, от друга страна са родителите и семейството му, които настойчиво искат той да може да говори, да се развива, да чува. 

Обнадеждаващ старт

Алекс е кохлеарно имплантиран рано и навреме. Първата кохлеарна имплантация е месец преди да навърши годинка, а скоро след това минава и втората имплантация. Семейната му среда е отлична – стимулираща и подкрепяща още от самото начало. Всичко това кара лекарите и слухово-речевите рехабилитатори да прогнозират силен старт и успешен напредък на Алекс.

Алекс (снимка)

Лутането

Всички очакват високи резултати, но… темповете и успехите не са задоволителни. Родителите на Алекс го водят на настройки и рехабилитации. Пътуват в чужбина за консултации с различни специалисти. Търсят причините за липса на резултати. Спазват препоръки, гонят набелязаните цели и задачи. Дългият период на застой и липса на видими резултати дават повод за притеснение, че успехът е недостижим.

През този период Алекс сменя местата, които посещава. Ходи на детска градина, има периоди на индивидуални слухово-речеви рехабилитации в Център „Яника“. По едно време посещава при нас групови занимания, после спира.

Пробивът

В началото на 2019 г. Алекс започва да идва редовно и без прекъсване в Център за деца с увреден слух "Яника". Тръгва в група „Приказливци“ (Втора подготвителна група в Център „Яника“) и на индивидуални слухово-речеви рехабилитации при Петя Христова.

Алекс (снимка)

В първите индивидуални сесии с Алекс установихме на какво ниво е разбирането, чуването, вниманието и какви са знанията, които притежава до този момент.  Желанието му да общува беше по-голямо от възможностите да се изразява, от възможността другите да го разбират. Започнахме индивидуалните срещи с основни неща - цветове, форми, категории.

Алекс (снимка)

Една година по-късно, след редовна терапия стигаме до момента, в който Алекс прави избор, изказва мнение, задава въпроси и търси отговори. "Хубавите неща стават бавно". В този ред на мисли, отнема много повече време, за да се създаде нещо впечатляващо като това, което постигна Алекс в последната една година.

Днес той е на 5 годинки (през 2020 г). Помага с домакинските задачи у дома, обича да готви, знае как да направи палачинки или омлет, не ходи на балет, обича народните танци. Голям почитател е на анимационната  поредица Peppa Pig. Освен всичко това, Алекс ходи на детска градина, психомоторика, посещава група и индивудиални сесии със слухово-речеви рехабилитатор в Център за деца и младежи с увреден слух "Яника".

Алекс (снимка)

Пътят, пътуването и приключението не спират до тук, има още много крачки да извървим, много звукове да поставим, думи да напишем и изречения да съставим. 

Най-хубавото предстои, a успехът вече изглежда достижим.

Алекс (снимка)

Автор на материала: Петя Христова, слухово-речев рехабилитатор на Алекс, Център за деца с увреден слух "Яника"

yanikabg.com