Две големи изненади превърнаха края на 2018-та в сгряващо начало на 2019-та за Център за деца с увреден слух „Яника“. Двете изненади нарекохме „ангелски звън“ и „ангелски полъх“.
Ангелски звън
До вратата ни дойде торба със скъпоценности – толкова мили и смешни, колкото пликчето с пясък и миди, който децата мъкнат всяко лято от морето.
И тази торба беше от деца и тежеше колкото чувал с пясък. Беше пълна със стотинки, ситни и жълти като пясъците на Черноморието. Фактологически погледнато, пратката не беше безполезна. Тя имаше своята номинална стойност от 1450 лв. Хиляда и четиристотин и петдесет лева в стотинки! Как да я връчат на нас, хората от Център „Яника“, за които е предназначена? Ние се нуждаем от средства за рехабилитация и допълнителни дейности за децата с увреден слух, но можем ли вместо банков превод, да дадем на служителите с буркан, добре натъпкан с по пет стотинки?
От друга страна…
Отвъд номиналната си стойност, жълтите стотинки блещукаха като детските очички, които са ги давали; звънтяха издайнически, непревърнали се във вафли и дюнери; сипеха се като въпроси, които могат да хрумнат само на възрастен, посивял ум. Тази торба беше едно от големите ни коледни дарения. Направиха го деца от първи до седми клас – възраст, в която цялото ти богатство са джобните за закуска.
През целия декември децата от 33 ОУ „Санкт Петербург“ са изработвали сувенири. В седмицата преди коледната ваканция са отворили сергии и са ги продавали едно на друго в училищния базар. Големите са се впуснали в начинанието с неподозирана търговска жар. Малките са ги надминали по продажби, печелейки клиенти с невинни тънки гласчета и физиономии, сладки като плюшени кученца.
Учителите са помогнали при изработването на суверинирте и са намалили часовете, за да осигурят време за продажбите с кауза, която е била предварително обявена.
Вероятно са пренебрегнали още малко от учебния материал, за да разкажат на своите възпитаници какво се случва в живота на деца, които не чуват и защо се нуждаят от техните джобни стотинки.
Краят на 2018 г. разби някои стереотипи – за нивото на училището в един софийски квартал, за човешките качества на децата четворкаджии и за необходимостта учителя да изпее абсолютно целия учебен материал в часовете.
А нашият стереотип в Център „Яника“ беше, че дават тези, които имат много. Децата от 33 ОУ го пометоха със звънтенето на една торба джобни. В края на годината те станаха нашите Коледни ангели. А какъвто края, такова и началото, защото всеки край е начало. Годината за тези деца, за учителите им и за нас ще е изпълнена с истинските, удовлетворяващи душата стойности на живота. Благодарим ви, приятели от 33 ОУ „Санкт Петербург“!
Ангелски полъх
Ние знаем, че сме им в сърцето, и все пак всяко тяхно действие носи удоволствието на приятната изненада. През цялото си гимназиално учене настоящите дванайсетокласници от Американския колеж намираха начини да ни помагат. С предпоследното им дарение осъществихме арт-работилницата „Чорапената фабрика“ (клипче виж тук https://www.youtube.com/watch?v=m162gVf5nfk).
Предколедно отново усетихме полъха на ангелските им криле. Донесоха доволно голям брой кутии, внимателно опаковани и завързани с красиви фльонги. Децата са ненаситни на подаръци както последното поколение комсомолци – на банани по коледа. Отвориха ги жадно и усмивките веднага се появиха по лицата им. А също и по нашите. Това бяха подаръци, подбрани с мисъл и вкус, все полезни неща и то не от магазина за левче.
Тези вече завършващи училище млади хора припознаха децата с увреден слух от Център „Яника“ за своя кауза и й останаха верни до края. Кой ги кара на това? Каква непригодност към консуматорката религия ги тласка да обменят парите си за неща, които доставят радост на друг?
Имайки в живота си тези две изненади, започваме новата година с увереност и надежда. Сърцата ни са стоплени и сме готови отново да даряваме цялата си любов на нашите възпитаници, децата от Център „Яника“ - с мисълта, че съвсем скоро те самите ще са достатъчно силни, умни и будни, за да заемат мястото на своите настоящи дарители.
