Случвало ли ви се е да не разбирате някого?
Той да седи срещу вас и да говори, да обяснява неща, които го вълнуват, да разказва история, а вие изобщо да не разбирате за какво всъщност става въпрос.
Но когато ни помолят да направим нещо, да помогнем, ние автоматично разбираме думите и извършваме действието, без дори да се замислим.
„Моля те, затвори прозореца!“ – ще станем и ще затворим прозореца.
Може ли да донесеш чаша вода?“ – ще станем и ще донесем чаша вода.
Израснали сме с тези думи, научили сме ги като деца, без дори да помним как. За нас това знание е даденост.
Но не е така за всички. Тони започва да учи чак на 4 годишна възраст
думи, които останалите деца са чували още като бебета.
Пропуснала е най-ценните години – първите. Родителите ѝ започват да подозират, че Тони не чува, когато тя е на две.
Фотография: Виктория Сиракова
Водят я на сериозно изследване на слуха. То показва, че всичко е наред. След година на терзания и съмнения, водят Тони на друго място, в друг град. Получават диагнозата „глухота“ – двустранна невросензорна загуба на слуха. Категорични са, че веднага искат да ѝ поставят кохлеарен имплант. Само че „веднага“ не става, защото местата са запълнени за шест месеца напред.
Тони обаче не може да чака. Тя има огромно желание да общува. Сами се досещате, щом липсва слух, наличният говор, по-скоро вокализация, е неразбираема за околните. Тони използва жестове, за да говори, но тези жестове са малко по-различни от употребявания жестомимичен език. Това са
жестове, които тя сама е измислила и им е придала значение.
Жест за мама, която си слага червило и жест за татко – потупване по главата, защото е висок. Майка ѝ я нарича малка дива принцеса, принцеса с характер. Тони е готова за постижения, но за да започне, ѝ трябва средство за подпомагане на слуха и слухово-речев рехабилитатор.
Фотография: Виктория Сиракова
Скоро отпада една записана операция във ВМА, вмъкват Тони на нейно място и тя се сдобива с имплант за едното ухо. На другото поставят слухов апарат. Но… Тони е от Златоград. Кой ще я учи как да използва скъпоценната си нова придобивка? Където и да пътува, трябва да измине неизброими завои, докато прекоси Родопите.
Родителите ѝ избират
Тони да посещава Център за деца с увреден слух „Яника“. С Тони работи Петя Христова, слухово-речеви рехабилитатор и логопед. Петя споделя:
„Направихме няколко настройки, упорита рехабилитация в групови и индивидуални сесии. Тони се упражняваше у дома с мама, тати, баба и дядо. Спомням си зимата на 2018-та година. 21-ви декември – Тони показа, че чува всички звукове от ЛИНГ-теста!“
Родителите на Тони са дарени с дете с характер.
Докато взема родопските лъкатушни завои,
Тони си преговаря какви въпроси ѝ е задавала Петя, какво й е отговорила, предполага какво друго ще я пита. А Тони пък има родители, дарени с упоритост и постоянство. В продължение на 2 години до днес, всеки месец Тони и семейството ѝ ходят в София за една седмица. Не пропускат нито един месец (с изключение на периода с КОВИД-19, но тогава получава онлайн насоки и материали за работа).
Да чуваш е едно, но да разбираш това, което чуваш – съвсем друго. Тъй като Антония е имплантирана късно, тя изпитва затруднение с разбирането на езика. Тя учи значението на всяка дума и всяка разбирана е успех за нея. Антония, както казва екипът на „Яника“, е будна, осъзната и умна. Въпреки че задачата да научи един цял език изглежда непосилна, тя напредва бързо и попива всичко с голям интерес.
Слухово-речевият рехабилитатор Петя Христова споделя:
„Тони, както повечето момичета, най-много обича играта на кукли. Точно затова първите думи, които научи, бяха цветовете на роклите на куклите ни, а после и на останалите дрехи. През повечето време викаше, а когато иска нещо, често го посочваше и водеше човека за ръка до желания обект. Ние пък не ѝ го давахме, изчаквахме от нея да чуем вълшебната дума „дай“ и тогава тя го получаваше. Трудно е да научиш едно дете да чува, но минават месеци да го научиш да разбира това, което е чуло.
Тони работи със своя слухово-речев рехабилитатор Петя Христова
Днес Антония повтаря всяка нова дума по няколко пъти, успява да контролира гласа си, има по-богат речник, който използва в речта си, говори по-ясно и определено иска да бъде разбирана. Въпреки че идва само за една седмица през месеца, Антония винаги се връща у дома променена. Всеки път с нови думи и с нови знания. Има още много неща да научи, но на този етап обръщаме по-голямо внимание върху разбирането на инструкции и сложни изречения. Стига да пожелае, вярваме, че ще постигне и това. Нямаме търпение да я видим следващия месец.“
Статия е написана от екипа на Център за деца с увреден слух "Яника" със съдействието на Мария - Верджиния Николова
