Мирослва Мирчева има дългогодишен опит като психолог. От богатата си палитра тя разказва случаи, в които е помогнала на деца в Център за развитие на слуха и говора "Яника".
Потърсиха ме за дете на 12 години
с много специфична семейна среда. Беше умно и будно момче със страхотен интелектуален потенциал, но не и с добри постижения в училище. Ако има някъде беля и щуротийка, той е в центъра на събитията. Беше си изпускал нервите в неудържими афективни състояния, в които избухва и посяга на някого в училище и вкъщи.
Все пак трябва да кажем, че на всяко дете се случва да посегне.
Насилие е, когато това не е еднократен акт,
имаме поредица и става стереотипно поведение, макар че е опасно да го наречем „стереотипно“. В този случай покрай насилието имаше сериозни лъжи. Родителите се чувстваха предадени – изведнъж детето им става различно, противопоставя се, започва да изкривява реалността с лъжите си.
Колкото е по-будно е едно дете,
толкова по-трудно е да го спечелиш за доверителна комуникация. По-дълго време ми е необходимо да намеря кой е авторитета в семейството, какви са стереотипите и каква трябва да бъде последващата комуникация с него. С това детето извървяхме нашия път.
Забелязах, че много му харесва да го хвалят. В семейството бяха влезли в омагьосан кръг само на ниво критика, караници, наказания. Това не е било винаги така. Но сега се беше завихрила страшна циркулация само на негативно – детето чува негативно, дава негативно.
Всички обичаме да бъдем хвалени, но видях, че той невербално много се промени при похвалата, която му казах. Поставих задача на майката
да пита за всички хубави неща –
кой учител те похвали днес, какво хубаво нещо се случи в училище.
Впоследствие направих среща с бащата, майката и детето. Когато седнаха, аз предизвиках да говори „възрастния“ в детето. В един момент то отпуши силни емоции и се разплака. Аз съм подготвена за всякакви реакции, а тази беше много бурна и срещата стана емоционална. Когато той се разплака, в началото родителите бяха дистанцирани. Много стриктно спазваха правилата, които бях задала. Но в един момент съвсем човешки попитах: „А защо не се прегърнете?“ Тримата се прегърнаха и това направи много силна връзка между тях. Нещо много просто, но в точния момент.
Детето си е дете.
Дълбоко в себе си то се чувстваше засрамено от начина, по който постъпва и че се налага да идва при мен за това.
В работата си съм установила, че в един момент трябва да поканя родителите да се включат в процеса, за да поемат ролята на авторитет. Децата се привързват към мен и се пристрастяват, затова включвам и родителите. Проблемите са техни и занапред ще предстоят още. Мостът трябва да бъде между тях самите и детето. Да им помогна за този мост – това също е част от моята работа.
Мирослава Мирчева e магистър психолог, сертифициран за работа с конгитивно-поведенческа терапия, краткосрочна и дългосрочна психотерапия.
Има 15 години стаж в комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в няколко софийски общини. Нейната роля там е да разбере истината в семейството, да изготви становище за съда и да разпредели работата на психолозите. Срещала се е със случаи на девиации в отклонението, кражби, побоища, насилие в семейството, опити за самоубийство. Работата й е тежка и с ненормирано работно време и заради семейството и детето си тя се премества като психолог в училище.
Има над десет сертификата за допълнително обучение за поведенческо разстройство при деца и за справяне с агресия в училище. Работила е като обучител към МОН и по проекти на НБУ като обучител на педагози и специалисти в училище и детски градини в цялата страна (София, Пловдив, Варна, Хасково, Асеновград, Велинград, Луковит и други).
Ключовата визия за работата й е новаторство, изобретателност и интерактивен подход. Тя продължава да се учи, включително и от децата. Напоследък те я обучават в термините, които заимстват от игрите и използват в общуването си.
