Скъпа моя Пати,
Когато те видях за първи път
определено не знаех, че ще станеш толкова значима част от моя живот и че ще те обикна толкова силно. Бях стъписана от това, че ти се правеше на куче през по-голямата част от деня. В тези двe години не беше лесно нито за теб, нито за мен. Но и двете стигнахме отвъд своите мечти и очаквания.
Ти се научи
да стоиш мирно на своето столче и да подражаваш на големите ученици. Започна да пишеш макар и криво чертички и кръгчета, които после се превърнаха в букви, които ти разпознаваше. Често те сънувах как ми говориш. Разказваше ми неща, които те вълнуват и те развеселяват. Нито за миг не спрях да вярвам в теб и в това, което можеш да постигнеш.
Едва не се разплаках,
когато каза за първи път думичката „мама“. Карах те да я произнасяш отново и отново, ръкоплясках ти всеки път, а ти всеки път се усмихваше доволно. Няма да забравя никога този момент. Сега, когато познаваш голяма част от буквите и можеш сама да си пишеш името, вярвам още по-силно в теб! Знаеш толкова много жестове, правиш смело изречения, дори разказваш кратки истории. Познаваш и числата до 9, а от няколко седмици се учиш да събираш. Все още е трудно, но и двете с теб не сме очаквали да е лесно.
Аз научих от теб,
че няма невъзможни неща, стига да имаш силна вяра, както и че обичта винаги ти се отблагодарява, рано или късно. Ти за мен си едно истинско чудо. Обичам те, Пати!
С обич: Дари, твоят слухово-речеви рехабилитатор, 2015 г.
ПП. Писмото е написано по повод заминаването на Пати и семейството ѝ да живеят в чужбина.
