Премини към основното съдържание

Силна и непотвторима в мълчанието и в чуждите езици

Елина е едно от многото български деца, които бързо са се приспособили към живота си в Германия. Тя отива с родителите си там, когато е в четвърти клас.

Започва да се справя с езика дотолкова, че чак германчета преписват от нея. Свири в училищния оркестър. Днес, в края на тийнейджърските си години, е весела, разговорлива и целеустремена. Какво интересно има в това?

 

Елина невинаги е била такава.

Нещо повече. В ранното й детство е съществувала реалната възможност въобще да не проговори вербално, а камо ли да научи чужд език и да свири на музикален инструмент. 


Ето нейната история. 


През лятото на 2009 г. в Център „Яника“ идва една сериозна, мълчалива госпожица. Тя е на три годинки. А Центърът, в който плахо пристъпва, е дори по-млад от нея. Всичко там лъха на ново – ламинираният паркет, прясната зелена боя по стените.

Сравнително нова е и предстоящата задача – точно от 10 години в България се поставят кохлеарни импланти, с помощта на които децата със слухов дефицит трябва да се научат да чуват и да говорят. И както повечето неща у нас – услугата не е подсигурена систематично и в нейната цялост, специалистите не са минали необходимото обучение, всичко е оставено на личен ентусиазъм и достъп до чужбински ресурси. Но, за щастие, ентусиазъм не липсва в младия екип на Център „Яника“. 

Слухово-речевият рехабилитатор Таня Димитрова е клекнала, за да е на височината на малкото момиченце. Накланя се мило към нея и я пита:

-    Как се казваш?

Госпожицата гледа много намръщено, стиснала е устните си във формата на неразпъпила се роза и притиска силно мечето си. 

-    Как се казваш? Ели? – настоява Таня с подмамващ глас. 

Изражението на детето не се променя. То само започва още по-силно да притиска плюшеното мече към себе си. Ели сякаш е сърдита на света, от който са изчезнали звуците.

 

Video file

 

Тя е чувала, но болест отнема слуха й.

Може би в малката й главица се е оформил следния план: И Ели ще обърне гръб на всички, най-вече на звуците, които я изоставиха. Играчките й вече не дрънчат, куклите не казват „мама“, моторите на колите са станали безшумни, дори майка й само си отваря устата и Ели не може да разбере какво иска да й каже. Защо ли да се занимава повече с тази неразбория, вместо просто да потъне в своя си свят?


Разбира се, нито майка й и баща й, нито екипа от рехабилитатори знаят със сигурност дали това е нейния план. Но всички се съюзяват в една нежна и любяща настоятелност, планирана стъпка по стъпка – слухово-речевата рехабилитация на Ели още от мига, в който проблемът със слуха е открит.

 

Елина след операция за поставяне на кохлеарен имплант

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Започва битка с неясен резултат.

Родителите й бързо вземат решение да й поставят кохлеарен имплант. По онова време в България решението за това все още не е подкрепено с ясни научни доводи и е в сферата на мъглявините. Първоначалната решителност на родителите й започва да се пропуква, защото операцията не е съвсем успешна и Ели мълчи месец, два, три месеца. 


Родителите й постоянно говорят с рехабилитатора Таня Димитрова. Често обсъждат жестове и реакции на детето. Ели продължава да прекарва всеки ден в Център „Яника“, заета с разнообразни игри и упражнения, в средата на други деца като нея. Но Ели не играе с тях. Обикновено стои настрана и рисува. Устните й като розичка са все така присвити, а ръцете й – вкопчени в играчките. От своя страна родителите на Ели са се сближили с рехабилитаторите в „Яника“ и с родителите на другите деца. Дори са нещо като съюзници, сплотени и подкрепящи общата си вяра в пробива и тримуфа на звуците в света на Ели. 

 

Елина в Център за деца с увреден слух "Яника"

 

На шестия месец

от упоритото следване на плана както от рехабилитаторите, така и от родителите вкъщи, те чуват първият звук, произнесен от Ели. Вече не помним дали се е случило у дома или в Центъра. Кой е изкрещял ликуващо и дали се е обадил на другите, за да плачат заедно от радост. Този важен момент е потънал в поредицата от следващи важни моменти.

Video file

Развитието на Ели не е стандартно – такива са и първите й звуци. Докато другите деца се научават да казват първо гласните, после срички, думи, изречения, Ели произнася направо думи. Кратки и лесни, но цели думи: мама, тата, кола. Напредъкът й след пробива е главоломен. До 6-годишната си възраст настига чуващите си връстници и тръгва в първи клас в масово училище заедно с тях.

Video file

И като ученик Ели продължава да ходи в Център „Яника“ още известно време. Просто вече обича да прекарва време с Венци, Емо и другите деца там, да пишат по дъската и да играят ролеви игри, най-вече да вземат ролята на учители.


Родителите на Ели вече са толкова спокойни, че я подлагат на предизвикателството да заживее в нова среда с чужд език. Мислите ли, че нещо може да се опре на Ели, щом се е справила с неразбираемата тишина в детския си свят?

 

Другата гледна точка – Екатерина Станева, майка на Ели


Често чуваме за тези моменти, които променят живота ни, представяме си как ще реагираме, как ще ги преодолеем...  Но когато този момент наистина дойде - нищо не е така, както сме си го представяли.


Когато ние се срещнахме с внезапната и пълна глухота на нашето дете, толкова неочаквана, че все едно живееш в кошмар, дойде моментът на пълно мобилизиране в търсене на решение. Единственото за нас беше – тайнственият кохлеарен имплант...

Елина след операция за поставяне на кохлеарен имплант

 

Не бяхме виждали дете, ползващо кохлеарен имплант, нямахме представа дали ще помогне...

Но надеждата беше по-силна от всички съмнения и въпроси. 
Първата операция беше не напълно успешна, наложи се двустранна имплантация, но вървейки по пътя на надеждата направихме и нея. Преди това мъчително наблюдавахме как детето ни спира да говори ден след ден, потъвайки в заобикалящата я тишина. 


По пътя на надеждата срещнахме Таня Димитрова и Център "Яника", те бяха следващия лъч надежда. Последваха дълги месеци на рехабилитация, те бяха най-нормални месеци всъщност – но за нас ужасяващо дълги и недаващи чакания резултат. Тишината все още беше хванала Елина в своята прегръдка и ние не можехме да я изтръгнем от нея. Но вярвахме на Таня и нито за миг не се поколебахме, че Таня и Център "Яника" са единствения шанс да променим настоящето. 


Често чувахме, че няма напредък, но въпреки това не се отказвахме и следвахме съветите на Таня.

И някак си магията подейства, тишината си тръгна и леко полека се настаниха на нейно място звуците, кратките думи, после по-дългите думи, изреченията.... Тъжното момиченце, живеещо в  света на тишината, бе заместено от усмихната мъниче, обожаващо да ходи в "Яника" и да ИГРАЕ с приятелите си.

 

Те всички там играеха,

никога не учиха, винаги се усмихваха, никога не бяха тъжни там, когато бяха заедно в "Яника", се чувстваха като в един свой замък, изграден от щастие, любов и бисквити "Траяна". И там се научиха, че са силни, че са неповторими, израстнаха заобиколени с любов и много усмивки. Кой не е мечтал за такова детство?


И днес вече  на Ели е на 16 г., пребори се с много изпитания и продължи – и сега танцува с удоволсвие, говори английски и немски, излиза с приятели, чете книги и не смята, че е по-различна от останалите, а най-често ни разказва забавни случки от "Яника". 

Video file


Кой би помислил, че някога ще напиша тези думи?

Кой би помислил, че тишината ще се превърне в приятел, който идва, когато го повикаме? Кой би помислил, че светът й сега ще е музика, танц, звук и усмивка?
И кой би помислил, че ще очакваме бъдещето без страх и вярвайки в думите на едно видео на "Яника": Бъдеще, което може да предскажем, когато го сътворим....

yanikabg.com