Визитка
Ивета е имплантирана през 2006 г. на 11,5 месеца. Започва рехабилитация в кабинета по слухово-речева терапия във ВМА-София и прави регулярните настройки там. Продължава в Центъра за ранна рехабилитация на слуха и говора, после посещава масова детска градина с ресурсно подпомагане и паралелно продължава рехабилитациите във ВМА. Развива се според очакванията и на 4-годишна възраст се изравнява с нормата за чуващи деца. През 2015 г. Ивета ще завърши четвърти клас в масово училище.
Откриване на глухотата
Майката на Ивета разказва: „Когато беше на 3 месеца майка ми и свекърва ми казаха, че нещо не е на ред с Ивето, не чувала. Аз тогава им отвърнах, че са луди... Но започнах да я наблюдавам и... те се оказаха прави. Беше голям ужас за всички! Тогава не исках да се виждам с приятелки, с никой, но определено грешах. Една приятелка казала на нейна приятелка за Ивето и тя ѝ дала телефона на един доктор от ВМА. Това беше доц. Цветков, който се оказа уникален човек. Той потвърди съмненията, че детето ми е глухо. Определиха дата за операция, но понеже още я кърмех и нямаше нужното тегло, я отложихме за след два месеца. Изобщо не се замислихме с баща ѝ. Напротив, най-големия ни ужас беше, че ще трябва с детето ни да си говорим с ръце.
Поставяне на кохлеарен имплант (КИ)
Ивета е първото дете на толкова малка възраст, имплантирано във ВМА-София. През 2006 г. в България все още има колебания дали една толкова ранна имплантация е добра. Майката на Ивета проявява изключително доверие в лекарите и не забавя поставянето на КИ. Нейният случай показва категорично, че бързата реакция води до добри резултати и всеки изминал ден, в който детето не чува, е от значение за развитието му. След нея има деца, оперирани на около една годинка, и резултатите им отново са отлични.
Развитие
„Ивета беше много трудно дете – разказва майка ѝ. – Постоянно беше в ръцете ми, не искаше да яде, вода не пиеше, много плачеше. Но едва сега разбирам защо е било така... След като я имплантираха и мина време, нещата започнаха лека-полека да си идват на мястото. Тя стана едно страхотно и умно дете.“ Таня Димитрова е слухово-речев терапевт, който работи с Ивета от самото ѝ имплантиране във ВМА. Нейната работа е подкрепена и улеснена от подхода на родителите. „Те бяха силно уверени, че Ивета ще се справи – споделя Таня. – Това влияеше на поведението им към нея. Не повтаряха непрекъснато, че не изговаря добре нещо. Не я коригираха постоянно. И не видях в тях нито за миг съмнението дали не са сбъркали в избора си.“
В Център „Яника“
Ивета идва в Център „Яника“ малко преди да тръгне в първи клас. Отначало започва в следобедната група от 16,00 до 18,00 ч. След това посещава занималнята. Тъй като работата на родителите ѝ е такава, че не могат да я водят редовно след училище, най-активни за посещаване на Центъра се оказват летата.
На снимката: Посещение в пожарната
Ивета редовно пита: „Кога ще правите интересни неща, за да кажа на мама да ме доведе?“ В Центъра й е интересно, а родителите се съобразяват с мнението ѝ. Тя убеждава двете си чуващи братовчедки да ходят с нея там едно цяло лято. „От Ивета и други деца, които посещават летни програми – споделя Таня, - си направихме извода, че лятото е много полезен обучителен период и не трябва да се пропуска.“ Родителите на Ивета също споделят, че лятото е било много важно за успешната ѝ интеграция.
В кулинарни дни Ивета няма търпение да изчака, например да стегне шоколада на бонбона, който са изработвали. Идеята е децата да го занесат вкъщи, но Ивета казва: „Може ли да го изям тук, и без това си е за мен?“ Иска дори да оближе лъжицата, с която са забърквали сладката смес.
На снимката: Кулинарен ден
Слухово-речевия терапевт Дарина Борисова разказва: „Ивета се развиваше като чуващо дете и при нея задачата беше да надграждаме. Работехме основно за развитие на въображението и разказвателните умения. В началото ѝ беше трудно да прави абстрактни разкази, например по картинка с летяща овца. При повечето деца това е трудно, защото през годините на рехабилитацията се следва метода „Кажи, повтори!“ много пъти, докато детето се научи. И така се оформят рамки. Но Ивета много бързо преодоля тези рамки.
През лятото на 2013 г. имахме социално-комуникативен тренинг. Децата излизаха на дъската, за да говорят и трябваше да преодолеят страха си от говорене пред други. Имахме теми от рода на представи се, какво обичаш да правиш, какво не обичаш да правиш. Ивета се описваше така: „Аз имам къдрава коса и очи като маслинки“. Тя никога не е имала проблеми да излезе и да говори пред други деца и произношението ѝ беше отлично. Но много се разпиляваше. Независимо за какво разказва, дори и за любимата си храна – започва с едно нещо и минава през три сюжета.“
На снимката: Преодоляване на страха да говорят пред другите.
Децата в лятната група на Ивета растат заедно с нея и последното лято социално-комуникативния тренинг е заменен от теми за уважението. „Гледахме подходящи кратки филмчета и дискутирахме за толерантността и различните хора около нас“ – разказва Дарина. Освен интересните занимания, в лятната програма Ивета се подготвя за следващия клас. Децата, които са обучавани от малки, се развиват в две посоки: с времето или отказват да учат повече, или стават много ученолюбиви. Ивета е от вторите. Единственото затруднение в училище при нея е по английски език. Дарина споделя, че с нея не е имала нито трудности, нито проблеми за решаване. Само дето бързо ѝ ставало скучно и трябва да си готов да ѝ предложиш нещо ново.
Смешна случка
Най-важното
Ивета посещава извънкласни дейности – тенис, английски език, плуване. И разбира се, продължава да ходи на рехабилитации на няколко места - в училището си при слухово-речевия терапевт Ваня Нейчева и в Център „Яника“. Попитахме майката на Ивета кое е било най-важно за нейното развитие. „Рехабилитацията – отговори тя. – Благодарна съм на всички, които се занимаваха и се занимават с нея. Най-важното е, че детето ми се научи да говори и общува с хората без проблеми. Сега е към края на 4-ти клас и се гордеем с нея!“
